Втора част на ингушката приказка “Жатик – синът на вдовицата”   Срещнал в полето конник. Поздравил го, разговорили се: – Кой си ти и накъде си се запътил? – запитал Жатик. – Аз съм син на княз. – отговорил конникът. – Влюбих се в дъщерята на падчах. Ще ми я дадат, ако заведа табун … Продължение

  Трета част на ингушката приказка “Жатик – синът на вдовицата”   Както винаги, Жатик послушал верния си кон. Казал на сина на княза: – Отведи табуна и стадата в кошарите на падчах и там ме изчакай. Аз ще се сражавам с Вампала. Вятър се извил, мълния бляснала, гръм тътнел, а ехото се носело далече, … Продължение

  Четвърта част на ингушката приказка “Жатик – синът на вдовицата” Майката на Жатик плачела – мислела, че синът ѝ е загинал. В това време той се завърнал. Майка му рекла: – Сине, ако носиш главата на Вампала, дето уби баща ти, нека млякото, дето си сукал триж по-силен да те направи, но ако не … Продължение

  Заекът и Костенурката Ингушка приказка   Заспорили веднъж заекът и костенурката – кой по-бързо ще обиколи горската поляна. Костенурката веднага тръгнала на път, а заекът се излегнал под храста, гледал я, как пълзи и се подсмивал: “Бързай, бързай! Лесно ще те изпреваря!”. Докато ѝ се надсмивал, тя стигнала до целта – успяла да обиколи … Продължение

  Първа част на ингушката приказка “Златните листа”   Много, много отдавна, зад деветстотин и девет планини, там, гдето плачат морските вълни, надбягвайки се и налитайки една след друга върху брега; там, където скалите се сблъскват с гръмотевичен тътен и мълнии блясват над тях, там живеел един владетел с тримата си сина. Имал той голяма … Продължение

  Втора част на ингушката приказка “Златните листа”   На дъното имало вековна гора, насред гората – поляна, на поляната – изворче. “Все някой трябва да дойде до извора.” – помислил си момъкът. И наистина – скоро дошла красива девойка с две стомни. Тя дълго плакала. После напълнила стомните и си тръгнала. Когато отново дошла … Продължение

  Трета част на ингушката приказка “Златните листа”   Вървял, вървял, стигнал до бедна къщурка накрай селото. Влязъл и поздравил старицата, която шетала край огнището. Зарадвала се тя, рекла: – Добре си дошъл, сине! – Гладен съм, нани[1]. Старицата горчиво заплакала и със сълзите си започнала питка да меси. – Защо плачеш? – Нямаме вода. … Продължение

  Четвърта част на ингушката приказка “Златните листа” Падчах заповядал да приготвят месото на шейсет бика и шейсет бъчви с вода. Натоварили ги на гърба на орлицата. Седнал момъкът върху тях. Полетяла орлицата. Като разперила криле, сянката ѝ цялата долина закрила. Дълго летяла. Шейсет пъти момъкът храна и вода ѝ давал. Наближили горната земя. Орлицата … Продължение

  Изборът на девойката Ингушка приказка   Двама младежи – единият – богат, другият – беден поискали една  и съща девойка за своя невеста. Тя не знаела, кого да предпочете. Преоблякла се в мъжки дрехи, оседлала коня си и се отправила към дома на богаташа. – Пристигам от далечно село. – рекла тя. – Тръгнала … Продължение

  Първа част на ингушката приказка „Как старецът надхитрил шейтаните“ В подножието на високите планини, на края на вековната гора, стояла малка сакля. Така наричат по тоя край къщурките, измазани с глина, с плосък покрив и ниска врата. В тази сакля живеели старец и старица.  Нямали деца. Бабата шетала из къщи. Дядото ходел на лов. … Продължение

  Втора част на ингушката приказка „Как старецът надхитрил шейтаните“   Дълго мъдрували дяволите – как да прогонят ловеца, но нищо не успели да измислят. Накрая най-младият, най-силен и най-хитър шайтан – Манк-Манк предложил: – Ще взема топлийката, която ни е останала от нашите предци, ще изляза и ще кажа на дядото: “Аз съм Манк-Манк, … Продължение

  Ингушка приказка   Много, много отдавна, отдалече долетяла в нашия край лястовичка. Уморена от дългия път, кацнала на едно дърво и задрямала. Но скоро паднала от клонката и се ударила. На крилото ѝ се появила капчица кръв. Помолила тя сламката: – Сламчице, миличка! Долетях отдалече, изморих се, кацнах на дървото – да си отдъхна. … Продължение