– Моят най-голям страх…- колебае се Ози – Джаф! Ще ви кажа, ама нали няма да разправяте на никого? – Честна гарванска, няма! – Честна драконска, няма! – Страхувам се от зурлите, от глиганските им зъби. Веднъж едно разярено малко глиганче ме нападна. Изпатих си, макар че бях два пъти по-едър от него… … Продължение
– Мечка страх, мене – не! – наричаш и изричаш – Страхувам се да остана съвсем сам… – Джаф! Ти никога не си бил съвсем сам, Оги. Мадмоазел ФУ е била с теб, а сега и ние… Потъваш в пухкавата прегръдка на Ози. – Никога няма да те изоставим! Черно перце те погъделичква … Продължение
Кой може да преследва едно драконово яйце чак до земята? И защо? Засега не можеш да си отговориш. Но едно е ясно: Който и да е приел образа на Ламята, принуден е да се придържа към фолклора[1]. Припомни си това, което научи за Ламята от фолклорната енциклопедия.[2] Разгледай хубаво няколко икони: “Свети Георги … Продължение
– Какво научихте за враговете? – пита ви Мадмоазел ФУ. – Ох-и! Докосне ли ги огнена стрела, слоновете проблясват и изчезват – вместо тях наоколо летят светулки. – Джаф! Посече ли ги вълшебен меч, глиганорибите се превръщат в пясък. – Убитите змиелики са омагьосан брадат мъх. – Охи, не забравяй – на дръжката … Продължение
– Ох-и! Ще търсим змейове и светци? Как ли пък не! А в това време змиеликите ще довтасат… – Трябва да измислим нещо. Няма да поканим чумата[1] на гости, я! Мадмоазел ФУ люлее лупата многозначително и като че ли никак не се тревожи. Разбираш, че нещо ти убягва, нали?…Май вече се досети, как … Продължение
Безспорно – ти достойно защити войнската си слава. Но победата е още безкрайно далече… Във всяка от битките си научил нещо за врага. Спомни си, какво е то. Ако успееш да изброиш три неща – жизнено важни за теб и за врага – има надежда. Не надничай! Първо запиши своите отговори в дневника[1] … Продължение
Спокойно преценяваш обстановката – както са те учили твоите учители по бойни изкуства. Решаваш да използваш силата на враговете си срещу тях самите. Подмамваш слоновете към нападащите змиелики и глиганориби. Ловко хващаш рибешка опашка, завърташ, замахваш, мяташ чудовището – тъй че глиганските му зъби да се забият в хобота на предводителя на слоновете. … Продължение
Запалваш снопче стрели, изстрелваш ги ветрилообразно. Всички попадат право в целта. Слоновете изчезват, а между листата проблясват светулки. Ала глиганорибите не се плашат от пламтящите стрели. Угасят ги във водата, перват ги с опашка – запращат ги към озъбените крепостни стени, а те ги схрускват на една хапка. Напредват и змиите с човешки … Продължение
Чудовищните твари вирят зурли, ръгат с глиги, размахват опашни перки, повалят вековните дървета край вирчето. Замахваш с вълшебния си меч. Щом той ги докосне – глиганорибите се превръщат в пясък. До тук – добре… Но как ще се справиш с летящите слонове? Те летят високо – не можеш да ги достигнеш. Засмукват блатясала … Продължение
Пълзят към поляната змийски тела с човешки глави. От вирчето изплуват глигански глави върху рибешки тела. Над дърветата крилати слонове тръбят “Атака!”. Ако най-страшни ти се струват: летящите – иди на № 01_15 плуващите – иди на № 01_14 пълзящите – иди на № 01_16 Иди първо при тях! Срази ги!
Ози наостря уши. Охи каца до него. Мадмоазел ФУ се втренчва в гъсталака. Лупата подскача, преобръща се, на дръжката ѝ се появява надпис: “ЯВЛЕНИЕ”. Охи пръв застава очи в очи с неизвестното. Е, няма да е по-страшно от онова, което си представя, я! Нали все очаква най-лошото… А и на страха очите са … Продължение
Ламята! Не може да те излъже…Ето я – подава глава иззад завоя на пътеката, рони крокодилски сълзи и се вайка: – Отвлякоха детенцето ми! Къде си, момчето ми?! Ози фокусира слънчевите лъчи и вниманието си върху Огненото драконче. Застанал е между него и Ламята – така че тя да не вижда Оги и … Продължение