– Ключът на загадката е скрит някъде тук. Но къде? – недоумяваше малката круша Оли. – Как не съм го надушил до сега?! Ози нетърпеливо размаха опашка. Втурна се към къпинака. Като истински следотърсач се промъкна в гъсталака и скоро пухкавата му козина се белееше редом с черните къпини. Да не остане по-назад … Продължение

      – Опи, отмести се! – Не мога… Боли ме кракът. – Излъга. Чувствам. Нищо не те боли. Какво се опитваш да скриеш? Възмутена Ори протяга червеното си цветче, но все не успява да надникне. Ави пъргаво се плъзна покрай Скакалеца и нали си е водна капка – промъкна се в цепнатината. – … Продължение

    Беше необичайно тихо. Дори щурците замлъкнаха. Злокобна тишина тегнеше над поляната. Появи се сияеща топка. Следваше я – черна. “Диаметърът им е около 10 сантиметра.” – помисли си Скалата. Спомни си, как преди няколко века кълбовидна мълния – много по-малка от тази – разцепи върха на планината. Двете кълбета прелетяха над гората. Спуснаха … Продължение

  – Търсят Оги – прошепна Омайничето – Черната май дебне Бялата. – Страхувам се… Колкото повече обикалят наоколо, толкова по-опасно става. – въздъхна Оли. – Бялата трябва да се срещне с Оги. –  Маймунката Офи тръгна срещу неканените гостенки, но Ори я спря. – Джаф! Ами Черната?  – Да ги разделим! – Опи подскочи … Продължение

    Оги реши да не се показва в образа на огнено драконче. Да не чете мислите на горските обитатели. Искаше да бъдат приятели, а не да се страхуват от него. Заради приятелството им бе готов на всичко. Превърна се на зеленооко момченце, а мадмоазел Фу[1] на лупа, закачена на колана му.   Продължи на … Продължение

    Оги реши засега да не се показва в образа на огнено драконче. Не разбираше, обаче, защо да не използва дара на Лунния лъч[1]. Обичаше приятелите си. Уважаваше желанията им. Но нима винаги трябва да прави това, което искат те?… Продължи на № 04_25. [1] Какъв бе дарът на Лунния лъч? Припомни си – … Продължение

    Бързаш към Йотунхейм. Грабваш железния си чук Мьолнир. Яхваш коня си. И…? Какво се случва, ще разбереш на № 04_20. Мяташ се на желязната си колесница. И…? Се озоваваш на № 04_21. Ако искаш първо да надникнеш в пещерата, иди на № 04_17 и пак се върни да избираш.

    Убеден си, че сиянието около Ави е свързано с бялата и черната сфера. Решил си да рискуваш и да се превъплътиш в образа на Ави. Речено-сторено! Летиш с шеметна скорост сред непрогледна тъмнина. Къде ли е попаднала Ави? Чувстваш тревогата ѝ, но още не си успял да се слееш с мислите ѝ . … Продължение

    Превъплътил си се в образа на Охи. Летиш пред сияйната сфера. Водиш я към върха на скалата, където Оги често посреща изгрева на слънцето. – Ами ако не съм прав? – мислиш си, а сърцето ти се свива. – Ами ако Ламята я е изпратила?… Гневно проблясване. Сякаш сферата възприема съмненията ти. Изпълва … Продължение

    – Трябва да кажем на Оги за бялата и черната сфера. Вековната мура Ом погледна към Ози и той послушно се затича по следите на Огненото драконче. – Аз! Аз! Аз! – развика се Свраката и полетя към най-високия връх – да търси Оги.   Е, щом Оги знае за опасността, време е … Продължение

    Приземяваш се в трънака. Ако не ти достига информация – набави си я! Иначе често ще се търкаляш из бодливите храсти… Чий е чукът Мьолнир? Надникни в съдържанието на тази игра. Потърси на коя страница има откъси от “Скандинавска митология”. Там ще намериш отговора на този въпрос. Явно си се превъплътил в образа … Продължение

    Превъплътил си се в образа на Тор – скандинавския бог, победител на ледените великани – хримтурси. Мяташ се на желязната си колесница. Вълшебните козли, впрегнати в нея, препускат толкова бързо, че неусетно стигаш до ледения дворец на великана Мимир. Извисяват се в небесата островърхи кули. Стотици дъги се вият около тях и се … Продължение