НБП_Градът на майсторството

4 мин
AEDVIL — приказки и звукозаписи
AEDVIL — приказки и звукозаписи
НБП_Градът на майсторството
Loading
/

 

 

“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”

Още приказки за киселинния дъжд

НЕВЕНА БОЖИДАРОВА ПОПОВА

ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО

Започвам приказката. Който ще слуша, да слуша, който не – да се маха от тука – не ща да си хабя напразно приказките!

Имало едно време един лебед, който бил цар на лебедите. Всяка година през пролетта той снасял по едно яйце. Случило се, че веднъж снесъл златно яйце, а от него не се излюпил малък лебед, а град. В него всички хора били трудолюбиви, нямало лентяи и други подобни, които чакат всичко наготово. Нарекли го Градът на майсторството. В него всички сгради имали форма на плодове, зеленчуци, животни и предмети. На най-красивите постройки имало изваяни скулптури – фигури на хора, птици и цветя.

Веднъж в този град дошъл един цар, който се смятал за най-богатия в света. Видял той изящните творения, позеленял и закипял от яд, но като знаел за мъдростта и силата на жителите на Града на майсторството, разбрал, че само с хитрост и магия може да ги измами.

Започнал да се разхожда сред дюкяните на майсторите, видял всички къщи, но в никое кътче на града не съзрял царски палати. Тогава попитал един майстор, къде им е царят, а той му отговорил, че нямат цар и не им трябва.

Царят, като чул това, кръвта в жилите му изстинала. Решил да си отмъсти и като стрела си отишъл в неговото царство. Правил три дни и три нощи магии и изобретил киселинния дъжд. Пуснал го над Града на майсторите, малко по малко изящните творения на изкуството започнали да се рушат. Хората се вкаменили и цялата им земя се превърнала в мъртва пустиня.

Само едно момче оцеляло, защото то не било майстор, а лентяй. Като видяло, че няма кой да го нахрани, то решило да спаси народа си от тежката участ. Само момчето, баща му и дядо му знаели тайната за Лебеда и затова тръгнало да го търси. Като научил какво станало с неговия град, Лебедът обяснил, че не може да му помогне, докато не убие Киселинния дъжд.

Момчето тръгнало. Вървяло, вървяло и стигнало до диамантената планина. Почнало да се изкачва и съзряло в далечината смарагдов връх, който бил обвит в мъгла, а връз него се мъдрела бисерната пещера.

Момчето влязло в двореца и видяло, как Киселинния дъжд играе на покер с Царя. То се скрило в най-тъмното ъгълче на стаята и изчакало да види, какво ще стане. На двамата майстори на злото им се доспало и затова Царят оставил Киселинния дъжд да си легне. Момчето това и чакало – приближило се и го натикало в чувал. После излязло и го хвърлило в бисерното море.

Тогава то видяло, че към него се приближава Лебедът. Той му дал вълшебната флейта. Момчето благодарило, върнало се в родния си град и засвирило. Чудната мелодия съживила всичко. Хората заживели щастливо във възродения Град на майсторството.

А какво станало с Царя? – питате Вие.

Не зная, може би замисля нови злини… с които нови герои ще трябва да се справят…

 

 

Към предната приказка            Към следващата приказка

Към ТДФ – начало, звучаща изложба, документални записи, още истории, снимки, пано.

 

Прочетете и чуйте онлайн:
https://aedvil.eu/нбп_градът-на-майсторството/
AEDVIL — приказки от цял свят · Маргарита Дюлгерова