Евреи-ашкенази Преди сто и двадесет години източно-европейските евреи били по-голямата част от еврейския народ, дошъл през късното средновековие от Германия (на еврейски – Ашкеназ). Затова ги наричали “ашкенази”. Интересни са детайлите, свързани с религията и еврейските обичаи, придаващи специфичен колорит на приказните мотиви, познати на всички народи в Европа. Еврейската дума “маасе”, (така … Продължение
Музиката на евреите В една хасидска легенда се разказва за момченце, което не можело още нито да чете, нито да пише. Една събота, на празника Йом Кипур[1], бащата на детето се молел в бес-мѐдреш, заедно с великия цадик Баал-Шем-Тов. Какво е “бес-мѐдреш”? Това е малка синагога, молитвен дом. А думата “цадиг” – означава: учен, … Продължение
Хершел и кръчмарката Еврейски анекдот Хершел Острополер веднъж попаднал в кръчмата. Стопанинът бил излязъл. Кръчмарката отказала да го нахрани. Той започнал да се разхожда многозначително и да си мърмори: – Няма що, ще се наложи да постъпя като баща си… – И как постъпвал той? – Не е ваша работа. А знам, как … Продължение
Излъжи, без да мислиш Еврейски анекдот Един богаташ рекъл на Хершел Острополер: – Бързо, без да мислиш, излъжи – ще ти дам една рубла! Хершер бързо, без да мисли, отговорил: – Дайте ми две, както току-що обещахте. Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова. Към следващия еврейски анекдот … Продължение
Те и така са си хубави Еврейски анекдот Шмерл случайно чул, как един хасид запитал своя цадиг: – Ребе! На оня свят, как постъпват с жените, които ходят по улицата с непокрити глави? Ребе гневно се развикал: – В огъня! Ще ги пекат на бавен огън! – Няма нужда да ги пекат. – … Продължение
Цената на главата Еврейски анекдот Иосл Альперсон веднъж се разгневил на слугата си – Шмерл Снитковер. Като се поуспокоил, зачудил се: – Какво да те правя? Как да те накарам да поумнееш? Не мога да ти присадя главата си! – Пази Боже, господарю! – изплашил се Шмерл. – С лошия си късмет, ако … Продължение
Не му харесва Еврейски анекдот Веднъж един богаташ казал на Мотьке Хабад: – Защо ти винаги осмиваш богатите? И ти ли си против тях? Бунтовник ли си? – Не! Божа работа е, че един е богат а друг – беден. Но никак не ми харесва, че аз съм този “друг”. Превод от … Продължение
Помощник Еврейски анекдот В навечерието на голям еврейски празник Мотька Хабад седял в дома на приятеля си – шивач и дремел. Запитали го: – Мотька, какво правиш? – Помагам на шивача. – Помагаш? Как? – В навечерието на празника той е затрупан с работа. Няма дори минутка свободна – да си почине, да … Продължение
Не бива да си придирчив Еврейски анекдот Веднъж в кръчмата пирували група хасиди. Яли, пили и се веселили. Влязъл Лейбеле Готсвиндер. Започнали да се шегуват с него, но не го поканили и той да си похапне. Като останали само огризки, предложили му ги. Много бил гладен той, но гордо отказал. – Лейбеле, – … Продължение
Шайке благославя Еврейски анекдот Шайке Файфер веднъж отишъл при един богаташ за милостиня – опитвал се да помогне на бедно семейство. Скъперникът подал на Шайке петак. Дълто гледал Шайке петака, после благодарил и го благословил: – Да ви даде Бог, капитал два пъти по-голям от това, което дарихте. Богаташът избухнал и обсипал Шайке … Продължение
Той също иска да живее Еврейски анекдот Заболяла го главата и Колев Лец отишъл на лекар. Рекли му: – Защо си хабиш парите? Защо ги даваш по лекари?! Днес те боли главата, утре болката ще престане. – Рабойсай! – отговорил Колев. – Лекарят също е човек и той иска да живее! С рецептата Колев … Продължение
И двамата грешат Еврейски анекдот Веднъж запитали Фроим Грайдигер: – Какво е мнението Ви за шефа на нашата кантора? – Добро. – казал Фроим. – Той е много порядъчен и добър човек. – Но как така, реб Фроим?! Та той ви ругае и говори много лошо за вас! – Е, явно и двамата … Продължение