Кабардинска приказка
Вървял веселият Куйцук, връщал се от сенокос – с коса на рамото. Изведнъж, – откъде ли се взел, откъде ли изскочил рогатият Шейтан – и му препречил пътя.
– Накъде си тръгнал, Куйцук?
– Не виждаш ли, връщам се от сенокос.
– Какво ново там?
– Всичко си е по старому. Девет косачи едновременно един комар убиха.
– Голям слабак трябва да е бил тоя комар! – засмял се Шайтан.
– Малък или не – девет вълкодава не успяха едното му бедро да оглозгат.
– Сигурно са били кутрета.
– Може и да са били, но всеки от тях, като се изправи на задните си лапи – планински орел лови, дорде из облаците се рее…
Разсърдил се Шайтан, тропнал с копито:
– Орли голишарчета – дето още да летят не умеят!
– Не споря, – рекъл Куйцук – но всяко с крилете си девет къщи покрива.
Още повече се разгневил Шайтан:
– Малки са били домовете!
– Малки или не – във всеки от тях по девет камили размахвали опашки и гонели мухите. – засмял се Куйцук.
– Сигурно са били мънички камилчета.
– Може и мънички да са били, но пиели вода от дълбок кладенец., без да се навеждат. – усмихнал се хитрецът.
– Не е бил дълбок тоя кладенец! Дечурлигата с клечка земята са ровили. – гневно засвяткали очите на дявола.
– Не споря – може и плитък да е, но сутрин спуснеш ли ведрото, чак вечерта плясъка му ще се чуе.
– Навярно кратък е бил денят – късно се е съмнало, рано се е стъмнило. – изсъскал Шайтан и едва не се пръснал от яд.
– Малък – не малък, сутринта поведе ли пастирът теленце към планината, вечерта – бик връща у дома. – разсмял се Куйцук.
– Слабовато ще да е било бичето, вятърът го е събарял.
– Не споря. Слабовато или не – впрягали го редом с девет вола. Влачело ги, все пред тях тичало, а браздата след него – девет пъти по-дълбока била. – весело отговорил Куйцук.
Разбрал дяволът, че не може хитреца да наддума и започнал да се заяжда с него.
– Имаш девет дупки на бешмета си, Куйцук.
Беден бил веселякът, старо било сукненото му палто, но чисто и добре закърпено. Не се срамувал Куйцук от бедността си – честно си изкарвал хляба. Шеговито отговорил на Шайтан:
– Знам. Девет косъмчета от дрехата ми са паднали, на опашката ти са се залепили.
Загубил си ума от яд дяволът, че не може Куйцук да наддума.
– И чувяките ти са пробити!
Стари кожени обувки носел хитрецът, но били меки и удобни.
– Не споря – може и пробити да са, но ме водят там, където поискам. – разсмял се Куйцук.
А Шайтан се надул, посинял от яд и се пукнал.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 433-435.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата кабардинска приказка “Карабатыр“.