Tag Archives: абазинска

Синът на Дадамыж_1

 

 

Абазинска приказка – първа част

 

1

Разказват, че един хан ходил на гости. Като се завърнал, спрял пред коновръза – зачакал някой от слугите да му помогне – от седлото да го смъкне.

Изведнъж петел подскочил пред коня, кацнал на коновръза и пропял колкото му глас държи:

– Кукуригу!

Подплашил се конят на хана – а-ха да го хвърли от седлото. Разтичали се слугите: един – юздата сграбчил, друг – стремето, трети – измъква крака на хана от стремето. А ханът се бави – не слиза от коня, чуди се:

 – Откъде ли се е взел този нахален петел? Как смее?! Право в лицето ми да кукурига?!

Измъкнал ханът от пояса си своя остър кинжал, замахнал, отсякъл главата на дръзкия петел. Петелът паднал на земята. Кръвта му обляла коновръза.

– Изгорете и петела и коновръза! – заповядал ханът. – Пепелта разпилейте над реката! Изкопайте пръстта – на два лакътя дълбоко! Изхвърлете я в пропастта! Измийте арбата.[1] Чиста глина насипете, трамбовайте я! После забийте нов коновръз! Около него сини камъни подредете! И следа от проклетия петел да не остане!

 

След като избълвал глупавите си заповеди, ханът се прибрал у дома. Слугите хукнали – изпотрепали се от бързане, всичко изпълнили, както им било наредено. Тихичко мърморели, но гледали ханът да не ги чуе:

– Господ да го накаже!

– Разбеснял се е тлъстият шопар!

– Чуди се какво да измисли!

– Заради него грохнахме от умора!

– Какво му беше виновен петелът?

– Заради едно “Кукуригу” го обезглави!

– Нареди да изпепелим петела!

– А децата ни гладуват…

– Това не е всичко! Видяхте ли, как зверски гледа ханът?

– Нови беди ни чакат…

 

Каквото и да се случи в ханския дом, скоро всички в аула научават… Заговорило се за глупостта на хана – на мегдана, из полето, из гората, в планината – навсякъде само за това се говорело.  Където и да се съберат хората, все за петела говорят, над хана се надсмиват.

 

След ден, два, три, а може би и повече – отишъл ханът да се разходи край реката, да види –  къде е разпиляна пепелта на дръзкия петел. Яздел ханът, но изведнъж чул – някой пее, песента се носи над водата, ехото подема думите и ги повтаря ли повтаря:

– Кукуригу! Кукуригу!

  Ханът ни не се шегува!

  Със петлите той воюва!

  И певеца изгори!

  Даже го изпепели!

  Вятър пепелта разнесе,

  песен за глупак донесе.

  Кукуригу! Кукуригу!

Огледал се ханът, никого не видял, всички камъни покрай реката преобърнал – певеца не намерил. Чак по тъмно се завърнал в аула, очите му гневни мълнии мятали. Слугите бързали, тичали, мигом заповедите му изпълнявали – само и само да не се излее върху тях ханския гняв.

 

Щом погледнала лицето на мъжа си, ханската невеста веднага запитала:

– Какво ти е? Кой те разгневи?

Разказал ѝ ханът, каква песен чул край реката.

– Казвах ти аз, много си разглезил слугите. Някой от нашия аул е пеел.

– Ами! Та те от погледа ми само се разтреперват!

– Трябва да го намерим! Тоя присмехулник няма къде да се дене!

Горяло от гняв сърцето на хана, а жена му – още масло в огъня наливала. Цяла нощ двамата не спали – като врани един друг се кълвели с грозни думи. На сутринта всички петли от аула се разпели, закукуригали:

– Кукуригу! Кукуригу! Кукуригу!

Скочили ханът и жена му, хвърлили се към прозореца. Петлите нито за миг не преставали да кукуригат, а някъде в далечината се носела песента на присмехулника.

 

Извикал ханът на сутринта своите приближени и заповядал:

– Намерете певеца!

Хукнали те да го търсят. Не само, че не го намерили, но и тези, които още не знаели за песента – и те научили. Добре се посмели бедняците!

 

Три дни срок дал ханът – ако не му предедет певеца – ще пострада целият аул – заплашил той. Минали три дни. Никой не предал присмехулника. Освирепял ханът – като гръм над аула затрещял, с коня си хората тъпчел, с камшика си удрял де, когото свари. Заплашвал:

– В кокоши череп ще ви натикам! В тесен чувяк[2] ще ви напъхам!

Минали още три дни, а може и повече, кой знае… Измъчил ханът и слугите и хората от аула, но никой не издал присмехулника.

 

Рано една сутрин в двора на хана влязъл едъл младеж, облечен в дрипава черкезка[3]. Скочил момъкът на новия коновръз и запял колкото му глас държи:

– Кукуригу! Кукуригу!

  Ханът ни не се шегува!

  Със петлите той воюва!

  И певеца изгори!

  Даже го изпепели!

  Вятър пепелта разнесе,

  песен за глупак донесе.

  Кукуригу! Кукуригу!

 

Изскочили хората от аула, гръмко се разсмели.

– Ей, хане! Престани да тормозиш хората! Престани!

– И-и-и!

Засмяло се и Ехото – заехтяла планината.

– Аз – Гирпи, синът на Дадамыж! Аз съчиних тази песен за теб!

Скочил момъкът от коновръза и изчезнал.

 

Към втората част на абазинската приказка за ум и хитрост “Синът на Дадамыж” – 2.


[1]Арба – двуколесна кола, теглена от кон, магаре или вол, която ползват планинците от Кавказ.

[2]Чувяк – обувка от мека кожа с равна подметка, която носят ездачите в Кавказ.

[3]Черкезка – мъжка дреха от вълнен плат, с тесни джобове за боеприпаси. Характерна за кавказките народи.