AEDVIL

Ако звукозаписът не се чува добре на Вашия компютър, използвайте резервната връзка – кликнете върху заглавието: “Храброто момче“.

“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”

Още истории за Киселинния дъжд

Сона Баруйр Гарабедян

Храброто момче

Живяло някога някога едно момченце с майка си. Техният град бил мирен. Хората се разбирали, децата ходели на училище. Но веднъж над този град рукнал Кисел дъжд. Той валял, а растенията и горите увяхвали. Момчето видяло всичко. Много му домъчняло за природата – тя умирала. Тогава детето казало на майка си:

• Мамо, приготви ми храна и топли дрехи. Ще тръгна да търся Киселия дъжд.
• Добре, синко. Но първо ми кажи, къде си решил да ходиш.
• Нали ти казах, ще търся Киселия дъжд. Ако не го намеря, той ще унищожи цялата природа. Аз трябва да го намеря!

Момчето тръгнало. Не вървяло много – срещнало едно котенце. То разбрало, къде отива момчето и му дало едно едно кълбо.

• Мяу, хвърли това кълбо. То ще те заведе, където искаш.

Благодарило момчето и тръгнало след него. Кълбото го довело до едно таралежче. То попитало:

• Къде отиваш, момченце?
• Тръгнал съм да търся Киселия дъжд.
• А, знам го този лош дъжд. Пази се от него! Ще ти дам една пръчица. Когато го намериш, излъжи го някак. Приближи се до него. Докосни го с пръчицата. Тогава той за цял живот ще заспи. Но те предупреждавам: Пази се!

Момчето стигнало до къщата на Киселия дъжд. Попитало един слуга, къде е господарят му и обяснило, защо е дошло. Тогава слугата казал:

• Той вечеря в стаята си. Ела с мен.

Речено-сторено. Момчето се криело зад слугата. Когато влезли в стаята, то докоснало с пръчката Киселия дъжд и той мигом заспал вечен сън.

Слугата и момчето се завърнали. Родното им градче пак станало мирно и красиво. Радостен и щастлив народът отпразнувал този велик ден.

Към предната приказка            Към следващата приказка

Към ТДФ – начало, индекс – документални записи, звучаща изложба, още истории, снимки, пано.