AEDVIL

Ако звукозаписът не се чува добре на Вашия компютър, използвайте резервната връзка – кликнете върху заглавието: “Откраднатият град“.

“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”

Още истории за Киселинния дъжд

Ивайло Петров Асенов

Откраднатият град

Имало едно време един град в царството на чудесата. В него ставали невиждани чудеса. Дошъл зъл змей и отвлякъл целия град. Останал само един човек, защото бил в друг град. Като се върнал, той видял, каква беда е направил змеят. Взел острия си меч и тръгнал. Вървял, вървял, минал сто гори, сто океана, сто слънца и стигнал до една малка къщичка. В нея живеел най-мъдрият старец на света. Момъкът почукал, влязъл, поздравил.

– Добър ден, дядо.

– Добър ден, синко.

– Имахме чудесен град, но го открадна зъл змей. Кажи ми, как да го спася? Само аз останах.

– Ще ти кажа, но първо трябва да се пребориш с изпитанията, които ще ти възложа.

– Добре, съгласен съм.

– Аз ще отида на нивата, а ти сготви и подреди къщата.

Старецът отишъл. Момъкът наготвил, измел двора, нахранил животните. Вечерта, като се върнал старецът, ахнал. Никога не бил виждал такава красота. Той казал:

– Останах с хубаво впечатление, затова ще те възнаградя.

Дал старецът на момъка три рози.

– Тези рози използвай само при беда. Внимавай! Те ще ти помогнат само три пъти по пътя за двореца на злия змей.

Момъкът тръгнал. Стигнал до един кръстопът с три табелки. На първата пишело: “Ако тръгнеш от тук направо – злато ще намериш!” На втората прочел: “На ляво щастие те чака!” А третата предупреждавала: “Тръгнеш ли надясно – живота си ще загубиш!” Момъкът си казал: “Живота си ще загубя, но града си ще намеря!” Тръгнал надясно. Минали два-три часа и стигнал до двореца на змея. Провикнал се:

– Излез, Змейо, да се бием на живот и смърт!

Змеят излязъл.

– Ще се бия, но града няма да ти дам!

Започнали бой. Момъкът извадил едната роза и рекъл:

– Розичке, миличка, убий този змей!

Змеят успял да каже:

– Аз имам брат – Киселия дъжд. Той ще те погуби!

Змеят издъхнал в тази секунда. По едно време момъкът забелязал черен облак. Той пуснал втората роза и я замолил:

– Погуби черния облак с Киселия дъжд.

Тогава облакът проговорил:

– Твоята роза не може да ме погуби.

Завалял кисел дъжд. Започнал да пуска гръмотевици. Вместо да погуби розата, погубил имота на брат си. Загинал и той. Момъкът спасил своя град. Пуснал розата и казал:

– Ти си розата на щастието. Разхубави още моя град! Отнеси го на същото място!

От този ден и до днес никой не знае нищо за тоя град.

Към предната приказка            Към следващата приказка

Към ТДФ – начало, индекс – документални записи, звучаща изложба, още истории, снимки, пано.