AEDVIL

Щом пуснете звукозапис,  активирайте отново текста на приказката от горния команден ред.

Звукозаписи на словашката приказка “Кралят на ветровете”:  1, 2.

1

Някога, някъде, живял крал. Имал си той син – жарко слънце, щерка – ясна зорница –   утеха за стария си баща и радост за всички в кралството. Братът и сестрата били неразделни, когато се разхождали из градината хората ги гледали и не можели да им се нагледат.

Веднъж кралят извел дъщеря си извън двореца.

Изневиделица страшен вихър се спуснал и грабнал девойката от каляската.

Къде я отнесъл, никой не разбрал. Дълго я търсили, но не открили дори следа от нея. Изчезнала тя – като игла в купа сено. Кралят страдал, линеел от мъка, никой не можел да го утеши.

– Тате, камък ми падна на сърцето. Но ти не се отчайвай! Света ще пребродя, но ще открия скъпата си сестра. Ще я върна у дома.

Кралят заповядал да приготвят храна за из път, избрал най-бързия кон, най-доброто оръжие, благословил сина си, изпроводил го до границите на кралството.

Дълго препускал принцът. Прекосил безброй долини, прескочил безброй планини, питал и разпитвал:

– Виждал ли е някой сестра ми – като ясна зорница грее лицето ѝ. Усмивката ѝ сгрява сърцата. Чувал ли е някой гласа на сестра ми – надежда и радост дарява всяка нейна дума.

Тъжно клатели глави всички, нищо не знаели. Не открил братът ни вест ни кост от сестра си!

Уморен и гладен, спрял до едно прекрасно езеро, видял патица с патенцата си да плува наблизо. Вдигнал оръжието си, прицелил се, но му дожаляло – не я застрелял.

– По-добре гладен да остана, отколкото да отнема майката от децата ѝ… – помислил си принцът.

– Благодаря ти, юначе, че пощади живота ни – моя и на децата ми. Тръгни по пътя през гората, ще намериш сестра си в замъка на краля на ветровете.

– Ама че чудо! Патица говори с човешки глас! – удивил се принцът, благодарил на птицата и тръгнал по пътя, който тя му посочила.

Дълго вървял, промъквал се през гъсталака, не забелязал мравуняка, който се издигал насред пътеката. Спънал се в него. Плъзнали сърдити мравки, спуснали се към принца. Най-едрата мравка долетяла и заговорила:

– Не разваляй мравуняка ни! Ние се грижим за гората. Не ни погубвай! Тръгни надясно! Ще намериш сестра си в двореца на краля на ветровете.

Принцът благодарил на мравката, послушал я и скоро стигнал до прекрасна долина, през която течала бистра река. Толкова гладен и уморен бил момъкът, че седнал върху най-близкия пън, без да го огледа. Ала пънът бил пълен с пчели. Разгневени, те излетели, закръжили около него и аха да го нажилят, но пчелата-майка рекла:

– Не руши дома ни! Тръгни надясно! Скоро ще стигнеш до скалист връх. Там, в замъка, кралят на ветровете заключи сестра ти.

Благодарил принцът и тръгнал надясно. Дълго се промъквал през гъсталаците. Стигнал до планината. Изкатерил се до непристъпния връх. Там духал силен вятър.

2

Почукал момъкът на портите, но никой не му отворил. Наложило се да изпълзи по стените до върха на най-високата кула. Там седял кралят на ветровете, свирукал си – така се образувал силният вятър, що едва не съборил принца в пропастта.

– Защо си дошъл? – гръмогласно запитал кралят на ветровете.

– Да спася сестра си! – смело отговорил принцът.

– Не бързай! Сега си в ръцете ми. – засмял се кралят на ветровете.

Грабнал момъка и го отнесъл до брега на морето. После свалил пръстена от ръката си и го хвърлил далече, далече сред бурните вълни.

– Ако утре, сутринта, ми донесеш пръстена, ще върна сестра ти. Не го ли намериш, ще се върнеш отдето си дошъл.

Още рекъл-неизрекъл и изчезнал – скрил се в двореца си на върха на планината.

Дума не успял да издума принцът. От мъка място не можел да си намери. Вървял по брега и се чудел: “Как да намери пръстена?”

Изведнъж пред него кацнала патицата и заговорила с човешки глас:

– Не тъгувай! Ти пощади живота ни – моя и на дечицата ми. Сега мога да ти се отблагодаря. Лягай да спиш! На сутринта аз ще ти донеса пръстена.

Благодарил момъкът, наспал се добре. Събудил се на сутринта и видял пръстена на ръката си. В този миг връхлетял кралят на ветровете:

– Къде е пръстенът?

– Ето го.

– Ще ти дам още една задача. – избоботил кралят на ветровете.

Грабнал момъка, качил го на покрива на двореца си, разсипал чувал с маково семе.

Полетели зрънцата, разпръснали се нашир и длъж в подножието на планината.

– Ако до утре, сутринта събереш маковото семе, ще пусна и теб и сестра ти. Но ако липсва дори и едно зрънце, ще те хвърля в пропастта!

Още рекъл-неизрекъл и изчезнал. Отлетял през девет земи в десета – и там да вилнее, и там да върши злини. Огледал се принцът, тежко въздъхнал, не знаел що да стори. В тоя миг на рамото му кацнала крилатата мравка и рекла:

– Не тъгувай! Ние ще съберем маковите семенца. Наспи се добре. На сутринта чувалът ще е пълен. Нито едно зрънце няма да липсва.

Благодарил принцът, послушал мравката. На сутринта чувалът с маковото семе очаквал краля на ветровете. Учудил се той, решил да измами принца, уж лесна задача да му постави:

– Е, можеш да си вземеш сестрата, стига да я разпознаеш…

Появили се дванайсет девойки, като две капки вода приличали те на сестра му. Всички се усмихват. Всички му се кланят.

– Добре дошъл, братко! – всяка му казва, с гласа на сестра му.

Стъписал се принцът: “Коя от тях е сестра ми? Що за брат съм, щом не мога да разпозная сестра си?!” Притъмняло му пред очите. Но в тоя миг пчела долетяла и кацнала на рамото му:

– Ще полетя край главата на сестра ти. Тъй ще я познаеш. А кралят на ветровете няма да ме забележи.

– Благодаря! – зарадвал се принцът.

Кралят на ветровете се засмял, помислил, че принцът на него говори:

– Рано е да ми благодариш. Първо трябва да познаеш сестра си.

Видял момъкът пчелата да лети край главата на една от девойките. Доближил се до нея, прегърнал я.

– Това е моята мила сестрица!

– Вярно! – надул бузи кралят на ветровете. – Вървете си със здраве!

Извил се вихър, грабнал брата и сестрата, отнесъл ги в родната страна.

Върнали се при баща си. Толкова се зарадвал той!

Вървели хванати за ръка братът и сестрата, край тях цъфтели градините, зреели плодовете, всички се радвали на тяхното завръщане.

Към индекс “Словашки приказки”

Към индекс “Приказки”.

Към “Оги – Огненото драконче”

Рисунките са от сайта: pixabi.com.