ЕВК_Киселият дъжд
“От вълшебните приказки, към опазване живото вълшебство на родния край”
Още приказки за киселинния дъжд
Елена Владиславова Кръстева
Имало едно време един чуден град. Всичко там сияело. Имало светло сини, розови и какви ли не още цветя. Овчарчета извеждали стадата да пасат сочната зелена трева.
За съжаление в градчето били построени много заводи и фабрики, а те произвеждали коли и химикали. От пушеците им се образувал кисел дъжд. Той бил много лош и безмилостен. Опустошавал всичко. Тъга надвиснала над жителите на градчето…
Децата, които всеки ден излизали, сега седели с часове в къщи. Портите били здраво затворени. Разбрали за това джуджетата – помощници на едно русокосо момче на име Франц. То живеело в гората, заедно със своето кученце Бимбо. Всички горски жители го обичали и затова Франц никога не бил сам. След като джуджетата му разказали всичко, взел Бимбо на ръце и тръгнал да спасява градчето от беда.
Вървяло момчето, вървяло…Изведнъж насреща му се показало зайче. То бягало, колкото сили има, защото го гонела хитрата лисица, известна в цялата гора. Момчето я посрещнало смело и я убило. Зайчето му благодарило и казало:
- Ако имаш нужда от мен, повикай ме!
- Добре! – отвърнало весело момчето.
Бимбо, който добре надушвал следите на Киселия дъжд, го водел към градчето. По пътя малкото юначе видяло дръвче, което горяло, а на дървото – малко катериче. Майката не можела да го извади от пламъците. Момчето отново се притекло на помощ и го спасило. Майката казала:
- Благодаря ти! Разбрах, че си добро момче. Ако имаш нужда от мен, повикай ме!
- Добре, мила катеричке. – отговорило момчето и продължило нататък.
Вече било до портите на града, когато видяло мравка затисната от камък. Нейните другарки напразно се мъчели да ѝ помогнат. Момчето повдигнало камъка и спасило мравката. Мравката му благодарила и казала при нужда да я повика.
В това време портите на града се отворили. Влязло момчето в града. Киселият дъжд пуснал черен облак срещу него. Момчето извикало зайчето и то подгонило черния облак далеч над горите.
Киселият дъжд не се отказал – турил кутия на едно дърво. Тя била омагьосана, когато е на високо изпускала гръмотевици и светкавици. Извикало юначето катеричката, тя смъкнала кутията, скрила я под корените на дървото.
Киселият дъжд подхвърлил едно малко зрънце, което можело да опожари цялата земя. Момчето повикало мравката. Тя отнесла зрънцето вдън земя.
Най-после Киселият дъжд бил победен. Градчето отново се оживило. Цветята цъфнали, птичките запели. Вместо едно слънце, изгрели много – сини, зелени, жълти, червени…
Жителите на градчето вдигнали голяма веселба, която продължила три дни и три нощи. На нея присъствали Франц, Бимбо, зайчето, катеричката и мравката.
Към предната приказка Към следващата приказка
Към ТДФ – начало, индекс – документални записи, звучаща изложба, още истории, снимки, пано.